ЛЕТЕН ЛАГЕР НА ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО

Летен лагер за деца с придружител на Охридското езеро в Македония, организира ЦДГ №8. Той ще бъде от 3 до 9 юли.

Нощувка + 4 хранения на ден - 15 евро за възрастен и 12 евро за дете.

Пътническите разходи ще се определят от броя на пътниците в групата. Записването ще бъде до 6 април при Стефка Димитрова в IV "б" група.

Охридското езеро е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Република Македония и Албания. През 1980 година езерото заедно с неговото крайбрежие и град Охрид са обявени от ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.
Охридското езеро е разположено в планинска област на границата между Република Македония и Албания. Заема площ от 353,9 км². Част от езерото - 105 км² е включена в територията на Албания, а останалите 248 км² се намират в Република Македония. Надморската височина на Охридското езеро е 693,17 м. Водосборният му басейн до 1962 г. обхваща 1042 км², а след като притокът на река Черни Дрин (Црън Дрим) река Сатеска изкуствено е насочен към езерото, площта на водосборния му басейн е увеличена на 1487 км².
Максималната дължина на езерото е 30 километра, а широчината му - 14,5 км. Крайбрежната му линия е дълга 88 км. Най-голямата му дълбочина е измерена срещу село Пещани - 287,4 м, а средната му дълбочина е 163,71 м.
Охридското езеро е най-голямото и най-дълбокото в Егейската езерна зона. Според дълбочината си езерото се нарежда на седмо място в Европа. По площ Охридското езеро следва най-голямото езеро на Балканите - Шкодренското (368 км²), чиято максимална дълбочина обаче е 44 м., а средната му - 10 м.
От Преспанското езеро Охридското е отделено от планината Галичица. В македонската част на езерото се намират градовете Охрид и Струга, а в албанската - град Поградец. При град Струга от Охридското езеро изтича река Черни Дрин, чрез която водите му се вливат в Адриатическо море.
Приема се, че Охридското езеро е на възраст между 2 и 3 милиона години - време, през което е съществувала твърде малка част от днешните езера в света, с изключение на такива като Байкал, Танганайка, Каспийско море и др.
Охридското езеро се подхранва предимно с изворна вода от подземни и надземни източници. Най-голямата част от надземните извори се намират на южния бряг на езерото, при манастира „Свети Наум“. Тези извори, често приемани и за извори на река Черни Дрин, осигуряват около 8,5 куб м/сек или 25% от общите постъпления на вода в езерото. В езерото се вливат 40 реки и потоци (23 на албанска и 17 на македонска територия). Като се изключат реките Сатеска, Коселска и Чорава, по-голямата част от реките, вливащи се в езерото, пресъхват през част от годината. Единственият начин за изтичане на водите на езерото на повърхността е река Черни Дрин.
Температурата на водата на езерото рядко пада под нулата, поради което то не замръзва. Обикновено температурата на водата не пада под 4° С. Само в изключително студени зими водата замръзва в някои участъци край брега - край Струга, село Калища, Стружко, по-рядко при Охрид. По-сериозни замръзвания са отбелязани през зимите на 1928/29 г., 1941/42 г. и 1946/47 г.
Водата на езерото започва да загрява в края на месец март, а най-високата и? температура е през август. До септември в езерната вода се акумулира значително количество топлина, която по-късно се отделя и спомага за относително меката есен по крайбрежието.
Охридското езеро е един от големите биологични резервати в Европа и притежава уникална фауна. То е населено с голям брой ендемични или редки видове. Голямата старост, географската изолация и непроменливите условия на живот са причина езерото да бъде наричано и "музей на живи фосили". От терциерните форми, населявали езерото през този период, са се развили нови подвидове и видове, характерни само за Охридското езеро - предимно раци, охлюви и червеи.