Предучилищното възпитание

 

в град Добрич - непознатите години

 

Мария Христова,

Директор на ЦДГ №8 "Бодра смяна"

 

Предучилищното възпитание в град Добрич заема своето достойно съществуване вече 115 години. Възникването и развитието му е обусловено от политическите, икономическите и социални условия.
След освобождението на България от турските владетели, в периода на Възраждането започват бързи промени в живота на града ни. През 1882 година е променено дотогавашното наименование на града ни – Хаджи оглу Пазарджик, като се приема името на Добротица – стар български владетел на Добруджа и бива наречен Добрич.
През 1879 г. в Добрич се преселват българи от Северна Добруджа, главно от Тулча и Кюстенджа. До 1880 година градът запазва делението си на махали, управлявани от кметове. Така още през 1893 год. в гр. Добрич е имало 12 808 жители, от които 5 876 били българи. Градът запазва аграрния характер на икономиката си. Добре били развити земеделието, търговията и занаятчийството.
Земеделците отглеждали предимно пшеница, царевица, ечемик и тютюн. Това наложило бърз процес на механизация на стопанството. Освен със земеделие жителите на град Добрич се занимавали и със скотовъдство. Добре било развито и занаятчийството, свързано с нуждите на селското стопанство, като коларство, железарство обущарство и тъкачество.
Добрич станал и оживен търговски център. Всяка събота имало голям пазар. От околните села идвали хора да продават стоката си.
Промените в икономическото развитие поставили нов етап и в културното развитие на града ни. Наблюдавал се бърз стремеж на народа към знания, който бил обусловен от общия подем на просветното дело в младата ни държава.
За децата от предучилищна възраст се полагали незначителни грижи. Едва през 1893 година, 11 години след откриването на първата детска градина в България от Никола Живков( 10 Август 1882 в град Свищов), общината в гр. Добрич откупува една турска къща и я приспособява за забавачница. “Сградата -четем в протокола- се състои от две стаи, помежду с малък коридор и в същия двор още една стая, полусрутена. Постройката е стара, направена от турско време от камъни и пръти. Големината на стаите е: едната – 28/17 м., втората – 38/8 м., а третата – 28/5 м., а височината е 2/2.2 м. Въобще според устройството си тези здания не отговарят ни най-малко в хигиенно и учебно отношение за такова заведение”
През 1893 г.в нея са записани 130 деца, от които 62 са момчета.В началото на 1894/95 учебна година са настанени 228 деца, а 153 не са приети, поради”нямане на помещение”
Работило се е по Ръководството на Никола Живков, което е заимствано от метода на Фридрих Фрьобел. Обстановката приличала на основно училище - стаите били подредени с чинове, а занятията започвали с биенето на звънец.
Обучението било целодневно, но храненето не е било организирано, децата се прибирали да обядват по домовете си. Възпитателната работа е била затруднена не само от лошите условия, но и от многобройните групи и неопределеното работно време. Броя на учителите и техните имена не е известен, поради липса на архивен материал.
Загриженост за забавачницата проявява настоятелството на Добричките първоначални училища. В постъпление към кмета на града те заявяват: “Състоянието на сградата е лошо, дворът е не ограден, там се трупат много деца, ще изпочупят всичко, затова предполага дворът да се загради с ограда и да придобие вид на такъв, щото децата да могат да играят спокойно”.
В друг Протокол от 17 юли 1985 година четем”Стаите, в които се помещава забавачницата могат да служат за вреда на децата – те са проводници на болести” Всичко това налага през 1895/96 година градската забавачница да се закрие.
През 1900 год. по настояване на учителки от новосформираните дружества: ”Развитие” и “Майчина грижа” в града се разкрива отново забавачница, в наето помещение в района на “Пинета”. Сведения за броя на децата и точни данни за дейността не са запазени. Тя функционира само една година, поради изземване на помещението за други цели.
До 1913 година в Добричката околия не съществуват детски забавачници за разлика от околиите във Варна, Балчик и Каварна. Това говори, че в тези, предимно търговски околии заинтересоваността на населението към обучението и възпитанието на децата още от най-ранна възраст е била по-голяма. Причината според нас се крие в това, че Добричкият регион е предимно земеделски и децата работели заедно с родителите си на полето или в домовете.
Развитието на Добрич през второто десетилетие на ХХ век се характеризира с големи политически превратности. Тежестта на войните се стоварва върху добруджанци като неповторимо бедствие. Настъпва голяма безработица. Десетина дни след започване на Междусъюзническата война, възползвайки се от слабостта на България, Румъния обявява война на България на 27.06.1913 год. Българското правителство след пълна капитулация подписва примирие, вследствие на което се сключва Букурещкия мирен договор – 28.07.1913 год. По силата на който Южна Добруджа, в това число и гр. Добрич влизат под румънско владение. Установява се румънската буржоазно-чукойска върхушка, която влияе неблагоприятно върху икономическия, обществения и културен живот на града ни. Това господство не траело дълго. След Балканската война българската буржоазия започнала подготовка за реванш, която завършила с разгромяване на владетеля през Септември 1918 година, но в края на месец Ноември същата година в Добруджа отново се установява румънска власт, в съответствие с плановета на Великите сили, победителки в Първата световна война, посрещнато с негодувание от добруджанци.
В периода 1929 – 1933 год. градът бил обзет от нова икономическа криза, която съвпаднала и е отражение на световната икономическа криза. След 1933 год. започнал частичен подем, преди всичко в промишлеността , но това не подобрило и без това тежкото положение на населението, унищожено от данъци.
На 7 септември 1940 год. се сключва Крайовската спогодба, според която Южна Добруджа се връща на България. Това се посрещнало с голяма радост от целия български народ. Правителството устройва тридневни празненства.
През периода 1940 – 1944 год. икономиката на гр. Добрич е в застой, дължащо се на Втората световна война.
Войните се отразяват зле върху развитието на просветното дело в града ни. Настъпва румънизиране на образованието. Още с идването си румънската власт подлага на гонения българските учители, закриват се училища. На тяхно място се откриват румънски училища, в които обучението се води на румънски език. Назначаването и уволняването на учители ставало от румънските власти. Те подлагат на масови изгаряния на книги, написани на български език.
Всички тези процеси оказали неблагоприятно влияние и върху развитието на предучилищното възпитание в града ни.През учебната 1930/31 год. в града е имало три детски “градиници”, открити от румънските власти в приспособени за целта сгради - едната около района на Хуманитарна гимназия, другата- в бившата Първа градина, а третата – в сградата на бившата ЦДГ №2.
Децата, които посещавали били българчета и румънчета. Обучението се е водило на румънски език – четем в архивния документ - от учителки – румънки. Децата отивали сутрин- играели, пеели песнички и се връщали на обяд по домовете си. След обяд се връщали само тези, които пожелаят.Основните дейности, с които те се занимавали били изобразителните и трудовата, сами чистели помещенията си.
След Крайовската спогодба “градиниците” били затворени. През 1941 година по данни на Държавен архив била открита отново ЦДГ №1.В нея били настанена една група от 30-40 деца.В сградата на ІІ етаж бил настанен дома за стари хора. Учителите работели непрекъснато – без определено работно време. В началото на 1944 година градината била закрита.
През лятото на 1942 год. били открити първите летни игрища към у-ще “Райко Цончев” и “Отец Паисий”за деца от 6 до 10 години, а през есента на 1942 година били открити и първите полудневни градини към училищата „Васил Левски” и „Отец Паисий”. Всички детски градини, открити в този период се помещавали в стари сгради с лоши битови условия.
През 1942 година за първи път в гр. Добрич е назначена редовна детска учителка – Стоименка Симеонова, завършила специалните курсове на проф. Кацаров в гр. София.
Какво е характерно за тези курсове?
В тях се приемали девойки , завършили средно образование. Давало им се по-голяма теоретична, отколкото практическа подготовка. Практическите занятия се водели в различни детски градини в гр. София, ръководени от професора. В методиката се приемало разбирането за свободното възпитание на детето.
Кои са основните методи, използвани за възпитание и обучение на децата от 3 до 7 годишна възраст през този период?
До Първата световна война бил използван само метода на Фридрих Фрьобел. След войната той бива заменен с друг, по-модерен – американския метод на проектите. Най-характерното за него е, че цели натрупването на знания у децата и обогатяване на техния жизнен опит. Заедно с този метод става известен и метода на италианската педагожка Мария Монтесори, който обаче не се разпространява в практиката, защото изисква използването на скъпи дидактични материали, за които няма средства. Монтесори отрича колективната работа, защото тя „омазва личността”.
След края на Втората световна война в България се установява властта на Отечествения фронт. Новото правителство се ангажира с обновяването на културния живот и образованието в страната ни. Водещите предучилищни дейци отстояват идеята за масовизиране на предучилищното възпитание и включването му като задължителен компонент в системата на народната просвета.
Загрижеността за развитието на предучилищното възпитание се налага и от необходимостта родителите да бъдат освободени от ангажимента по отглеждане на децата си, за да могат по-пълно да се включат в изграждане на икономиката.
Осигуряват се условия за жените да участват по-активно в социалния, политическия и културен живот в държавата. Тези нови социални условия са предпоставка за промяна на просветната политика, главно в няколко направления:
1. Усъвършенстване на просветното законодателство, касаещо предучилищното възпитание;
2. Разкриване на детски възпитателни заведения;
3. Усъвършенстване на педагогическата и методическа теория и практика за работа с деца от ПУВ;
4. Създаване на подходяща дидактична и материална база;
5. Изграждане на система за професионална квалификация на учителите.
Първата стъпка за промяна в просветното законодателство е направена през 1946 год, когато се приема Закон за обществените грижи и възпитание на детето. Чрез него се цели да се разшири мрежата от заведение за деца от предучилищна възраст. Макар, че закона е валиден само година и половина той изиграва положителната си роля.
През 1947 год. излиза Правилник за летните детски градини, според който е необходимо да се откриват такива във всяко селище, в което има най-малко 25 деца, чийто майки са на полска работа.
През 1948 год. въпросите за предучилищното възпитание се разработват в нов Закон за народната просвета, според който целта на предучилищното възпитание е насочена към всестранното физическо и духовно развитие на детето от ПУВ, съобразно неговите възрастови възможности и подготовката му за училище. Според този закон предучилищното възпитание се осъществява чрез четири вида детски градини – полудневни, целодневни, седмични и сезонни. Въвежда се наименованието “детска градина”. Кадровите проблеми се уреждат в чл.36 и чл.38. Разпорежда се детските учителки да се назначават само завършили институт за подготовка на детски учителки.
През 1949 год. МНП разработва Правилник за детските градини, с който се разяснява какво представляват различните детски градини, как трябва да се работи в тях, какъв персонал е необходим, как да са обзаведени, какви са изискванията за менюто и др.
През 1951 год. МНП разработва Упътване за работа в детските градини, с което се определя програмното съдържание на възпитателно-образователната работа с децата.
През 1952 год. излиза нов Правилник за детските градини, в който се разглежда по-обстойно правата и задълженията на директорите на детските градини. Правилникът предвижда назначаването на музикални ръководители и медицински специалисти към детските градини.
През 1954 год., като се отчитат успехите на образованието излиза Указ за народната просвета, в който предучилищното образование се разглежда като неразделна част от общото образование. През тази година МНП разработва Ръководство за детските учителки.
През 1955 год. влизат в сила още два нови нормативни документа, касаещи дейността на общественото предучилищно възпитание – Правилник за детската градина и Инструкция за работа в детските градини с нощуващи групи.
След 1956 год. МНП разработва методически ръководства за дейността на детската учителка - по запознаване на детето с природата, за обучението по роден език, по смятане и конструиране.
Първата национална Програма за възпитателна работа в детската градина е внедрена през 1963 год. Вея за първи път се обособяват учебни дялове с конкретни възпитателни и образователни задачи, регламентирани теми, хорариум. За пръв път се въвежда планирането по тримесечия.
Следващата програма се въвежда през 1972 год., в която основна идея е по-добрата подготовка за училище.
През 1976 год. започва въвеждането на Програма за възпитателна работа в детските градини, в която особено място заема развитие на математическото мислене у децата и усъвършенстване на физическото възпитание. Към нея са разработени методически ръководства, с които се цели да се подпомогнат детските учителки в сложния педагогически процес.
През 1982 год. МНП разработва нов нормативен документ – Наредба за детските градини и Обединените детски заведения, а през 1984 год е въведена последната за “социалистическото” предучилищно възпитание Програма за възпитателната работа в детските градини, която обхваща натрупаният опит в научно и практическо отношение.
Бързата законодателна реформа изиграва съществена роля за развитието на предучилищното възпитание и гр. Добрич след края на Втората световна война.
През ноември 1946 год. врати отваря отново ЦДГ №1, закрита през 1944 година.
През 1947 год. се открива ЦДГ №2 с директор Руска Цекова и с група от 40 деца.
През 1949 год. се открива ЦДГ №3, в къща срещу у-ще “Н.Й.Вапцаров”, а през 1950 год. е преместена в по-подходяща сграда, до “Млад техник”.
През 1951 год. за директор на трите детски градини е назначена Йорданка Свещарова Ковачева.
През 1952 год. след решение на Градски народен съвет са назначени директорки за всяка детска градина: за ЦДГ №1 – Йорданка Свещарова Ковачева, за ЦДГ №2 – Здравка Йорданова Узунова, за ЦДГ №3 – Мария Керанова Герчева.
През 1953 год. се създава Градски отдел “Народна просвета”, който финансира всички училища и детски градини на територията на града.
През 1954 год. с две групи е открита ЦДГ №4 с директор Пенка Радушева, помещаваща се в къщата до у-ще “Христо Ботев”.
На 12 януари 1956 год. се открива ЦДГ №5, намираща се в къща в центъра на града /зад Стоматологична поликлиника/.
В годишния отчетен доклад за учебната 1951/52 година на директорката на ЦДГ №2 – Здравка Узунова четем: “Сградата е стара, но благодарение на ремонтите е подходяща и удобна. Дворът е голям, добре заграден , но неуреден. Детската градина е в процес на обзавеждане. Купиха се чаршафи, нови легла, порцеланови чинии. Дидактичният материал е недостатъчен. За учебно-възпитателната работа голям принос има новото Упътване за работа в детските градини. Чрез него може да се планира работата, с която да се ликвидират лутанията и въпросите за програмното съдържание.В малката група се работи повече в областта за физическото възпитание. Децата овладяват и всички хигиенни навици и основни движения, чрез леки и подходящи физически упражнения и подвижни игри. В областта на умственото възпитание обаче постиженията са недостатъчни….За възпитаване на говора съдействахме чрез разговори, приказки, разглеждане на картинки, гатанки, поговорки, римушки.”
В доклада на директорката от ЦДГ №3 от същата година е отбелязано: “Тъй като жените – прислужнички се движат около децата би трябвало да бъдат снабдени с подходящо облекло.”
В доклада на ЦДГ №1 се обръща внимание на липсата на учебна литература:”детските учителки срещат трудности, че няма сборници от песни, стихове, приказки и ръководство по физическо възпитание.Учителките Мария Станева и Живка Маринова са завършили двегодишен институт в гр. Ямбол.В своята работа те използват предимно съветски опит”.
От изнесеното дотук става ясно, че в този период за развитие на предучилищното възпитание се обръща особено внимание на материалната база – тя трябва да е по-добра от условията, в които живеят децата. Обръща се внимание на хигиената в детското заведение – “да бъде на необходимото ниво”, “децата да идват чисти”. Новоизлезлите документи спомагат и за добрата учебно-възпитателна работа. Проличава стремеж, желание у детските учителки за усъвършенстване на задълженията.
Дисциплината на децата /на която много се е държало/ имала значение за правилното възпитание в детския колектив. “Дисциплината не е на нужната висота” – четем в отчетния доклад на ЦДГ №5- “поради което децата не чувстват своите задължения на детския колектив”.
Със следващите таблици ще проследим броя на детските градини и броя на детските учители.
Таблица 1
Състояние на предучилищното възпитание
През 1955 – 1956 година

 

 

Година
Вид детски градини
Брой детски градини
Брой групи
Брой деца
Брой учители
1955
ЦДГ
     5
      9
 180
     17
 
ПДГ
     7
     10
 350
     10
 1956
ЦДГ
     5
      9
 234
     19
 
ПДГ
     7
     10
 369
     10

Така през. 1955 година детските граднини вече 5 на брой с 9 групи, 180 деца и 17 учители.

Полудневните детски градини са 7 с 10 групи , 350 деца – 10 учители. С това става ясно, че е твърде голям броя на децата, обхванати в ПДГ и на една детска учителка се занимава с 35-36 деца, докато в ЦДГ на една детска учителка се падат 11 деца.
Към края на 1960 година Добруджанския край се оформя като самостоятелна административна единица – Толбухински окръг. В окръга е имало 34 индустриални предприятия с 8 000 работници. Създава се още един сектор в икономическото развитие на региона – туризмът. Започва изграждането на курортния комплекс „Албена”.
В областта на образованието и в частност на предучилищното възпитание усилията са насочени към разкриване на нови детски градини, към осъвременяване на материалната база в тях, към подобряване на възпитателно образователната дейност.
Таблица 2
Предучилищното възпитание в Толбухински окръг
в периода 1959 – 1969 година

Детски
заведения
ДГ/ деца
1959/ 60
1965/1966
1967/1968
 1969
Полудневни
Брой ДГ
Брой деца
      46
 1768
       105
     3843
      131
    4647
     174
   4505
Целодневни
Брой ДГ
Брой деца
      10
    440
         33
     2099
        58
    3398
       98
   4688
Временни
Брой ДГ
Брой деца
        2
      52
         24
       731
        49
    1411
       64
   1758
Летни
Брой ДГ
Брой деца
    258
11154
       202
     9431
      170
    8038
     137
   6311
Площадки
Брой ДП
Брой деца
        5
    185
         18
       713
        13
      431
       12
     382
Всичко
Брой ДГ
Брой деца
     321
 13595
       382
   16817
      421
 17855
     495
 17644


През 1961 год. броя на детските градини в град Добрич вече е 7, с 14 групи; 338 деца; с 22 учителки, 1 учител по музика, 6 директори с групи и 1 директорка без група
През 1963 година детските градини се увеличават с още една. Открита е ЦДГ №8, намираща се в централната част на града, за която за първи път е построена специална сграда за детска градина. През същата година в детските градини са се възпитавали 610 деца, от които 26 деца в нощуваща група в ЦДГ №6 в сградата на ДЗС /по пътя към местността “Дъбовете”.
Към 01.09.1966 год. в гр. Добрич /Толбухин/ има вече 12 полудневни детски градини, 8 – целодневни, 1 временна и 14 летни детски градини и детски площадки.
Освен постоянните мероприятия за разширяване на мрежата от детски заведения, обогатяване и усъвършенстване на базата през 1971 год. се провежда сесия на Общински съвет, на която се приема Програма за развитие на предучилищното възпитание в окръга. В тази Програма се очертават тенденции за намаляване на броя на сезонните детски градини и разширяване на броя на постоянните, като се пристъпва към тяхното уедряване. Според данни на ОДА, Добрич, фонд 1224/НП/, опис1, а.е. 207 става ясно: В Толбухински окръг функционират

 

 


Показатели                       1960                     1970                     1980

Постоянни ДГ                     77                         230                       217
 
ЦДГ                                        12                         111                       165
 
ПДГ                                        65                         119                        52
 
Сезонни                             244                         170                        36

 

Усиленото разширяване на мрежата от детски заведения поставя въпроса за кадрите и тяхната квалификация. Откликвайки на този проблем през 1962 год. е открит Институт за детски и начални учители. В него се подготвя само 1 випуск специалисти и през 1964 год. се закрива.
Предвид необходимостта му в нашия регион отново през 1972 год. се открива ИДНУ “Тина Киркова”, който функционира и до днес, но вече като филиал на Шуменски университет”Епископ Константин Преславски”.
През 1982/83 учебна година от работещите в окръга 1040 детски учители само 8 са нередовни. Дейността на института благоприятства не само за усъвършенстване на възпитателно-образователната работа в детските градини, но и за квалификацията на детските учители.
През 1982 година, с цел усъвършенстване на педагогическия процес, създаване, внедряване и разпространяване на добър педагогически опит се изграждат методични обединения към ИПКУ “Д-р П.Берон” – гр. Варна по “Естетическо възпитание”, “Роден език” и “Математика” със специалисти Милка Якова, Иванка Ковачева и Тодорка Велинова. Благодарение на откритите практики и проведените
общински педагогически четения се забелязва стремеж у детските учителки за подобряване на възпитателно-образователния процес в детските градини, чрез въвеждане на съвременни педагогически технологии и подобряване и обновяване на материалната и дидактична база.
През 90-те години на ХХ век, след началото на демократичните промени в Република България по различни причини /икономически, демографски/ се забелязва намаляване броя на децата, желаещи да постъпят в детска градина. Това налага в Добрич да бъдат закрити ЦДГ № 2,4,6,16,21,28,30,31.
От направения кратък обзор за възникването и развитието на предучилищното възпитание в гр. Добрич се забелязва:
1. Периодите в развитието на предучилищното възпитание се определят от периодите, през които преминава обществено-икономическото развитие на града ни;
2. Откриването на първата забавачница в града през 1893 година става 11 години по-късно от откриването на първата забавачница в България, т.е. това показва, че предучилищното възпитание в Добрич си пробива път сравнително трудно, предвид поминъка на населението. Този процес се е спъвал и през периода на войните, и особено когато Южна Добруджа е под румънско владение;
3. Предвид спорадичните, но дълбоки по замисъл и изпълнение целенасочени акции по унищожаване на архивните документи от румънските власти, данните са недостатъчни по своята пълнота в настоящото изследване;
4. За периода от края на Втората световна война до 80-те години на ХХ век се забелязва растеж на всеки компонент от системата на предучилищното възпитание в града ни. Преобладава развитието на Целодневните детски градини, имайки предвид по-добрата база и по-добрата организация на възпитателно – образователна дейност на живот и дейност на децата в тях и необходимостта от по-добрата им подготовка за училище;
5. Амбициите за масовизиране на предучилищното възпитание водят и до грешки, но са очевидни много и съществени успехи;
6. Предоставените данни подпомагат дейността на детските учители, дават им възможност да проучат миналото на общественото предучилищно възпитание в града ни, като равностоен компонент на образователната ни система, да вземат всичко положително и творчески да го приложат в новите реалности.
Въпреки трудностите в годините развитието на предучилищното възпитание е пример за грижливостта към най-малките граждани на нашия град и високо професионален принос за развитие на просветното дело в Добрич.

Литература :
1. Сб.Сто години предучилищно възпитание в България, Свищов, 1982;
2. ОИМ, Добрич, ІІІ,0.1, инв.№ 331, с.51-57;
3. ОДА, Добрич, ф 181К, о.п. 1, а.е. 17;
4. Юбилеен сборник на околийското училищно дружество „Развитие”, Варна, 1899;
5. ОДА, Добрич, ф.191К, о.п.1, а.е.19;
6. Парушев Й., Автореферат, Учителско движение – обществено, политическо и просветно движение;
7. ОДА, Добрич, ф. 181К, о.п.1, а.е. 39;
8. ОДА, Добрич, ф. 181К, о.п.1, а.е. 35;
9. Димитров Стр., Бобчева Л., и др., История на град Толбухин, С., 1968;
10. ОДА, Добрич, ф.181К, о.п.1, а.е. 55;
11. ОДА, Добрич, ф. 1480,о.п.1, а.е. 20;
12. ОДА, Добрич, ф.1224,/НП/, о.п.1, а.е. 207;
13. ОДА, Добрич, ф.167К, о.п.1, а.е. 60;
14. Чакъров Н., Начева В., История на предучилищното възпитание, С., 1961;
15. Колев Й., История на предучилищното възпитание в България, С., 1999, с. 162;
16. ДВ, бр.242/22.10.1946, чл.33;
17. ОДА, Добрич, ф.175, о.п.1, а.е. 569;
18. Статистически годишник на НРБ, 1967, с.73-74;
19. Социалистическата културна революция в Толбухински окръг, Толбухин, 1971, с.58;

 

"Приказка без край"

История

Нашите приятелки от "Трик-Трак" отново ни зарадваха с гостуването си и ни пренесоха по неповторим начин в света на приказките.С доказаните си умения,те ни разкриха очарованието на този свят.Грабнаха ни с актьорско майсторство, изпипани до детайли декори и костюми, отлично озвучаване , използване на ефекти, и най-важното-привлякоха като актьори и деца от детската градина!

"По-бързи от вятъра 2012"

История

 

  На 20 септември,малките колоездачи от ЦДГ №8"Бодра смяна" дефилираха в четвъртото колоездачно шоу "По-бързи от вятъра 2012" в гр.Добрич. Екскортирани от батковците от Колоездачен клуб "Добрич 1905" и аплодирани от своите другарчета и родителите си,децата придобиха самочувствие и желание да се занимават със спорт.Провеждането на шоуто е традиция,случваща се ,благодарение на организацията и спомоществователств... ото на Спортен клуб "Изида",Европа директно-Добрич,Колоездачен клуб"Добрич 1905" и Целодневна детска градина №8"Бодра смяна"
Освен приятните емоции,малчуганите получиха магнитчета от Спортен клуб "Изида", сладоледи и книжки от Европа директно-Добрич ,какго и грамоти от директорката на детската градина.

 

Да ни е честита новата учебна година!

История

Новата учебна година започна! С радост ви приветстваме дечица и родители и ви желаем здраве,обич и мечти! И времето е с нас-ще ни върви по вода!Предстои ни още една учебна година да бъдем заедно.Нека да е изпълнена със споделени моменти на щастие и нека педагози и родители да гледаме в една посока в името на нашите деца!

Спортен празник

История

 Със спортен празник отбелязаха края на учебната година децата от ІІ"а" група "Калинка". Малките калинки демонстрираха състезателен дух и новото си спортно облекло .

 

Вълшебна приказка

История

Вълшебна приказка

В света на магията ни пренесе илюзиониста Бате Петьо със своя спектакъл "Вълшебна приказка". По увлекателен начин разказа своята история,като изваждаше живи гълъби и монетки от невероятни места.

ОТНОВО НА ТЕАТЪР

История

 

Днес ни гостува ДКТ "Дора Габе" с постановката "Снежната кралица".Участваха актьорите Мирослава Демирева и Димитър Ялнъзов.Тяхното изпълнение,както и сценографията на Емилияна Тотева грабнаха вниманието на нашите възпитаници.

 

 

Днес Дядо Коледа ни посети!

История

Днес Дядо Коледа ни посети! Беше помислил за всеки и разтупка щастливо много детски сърчица. А ние му изпяхме най-хубавите песнички. Ще го чакаме отново цяла година и ще си мислим за него!

Анонимни потребители: 1

В колко часа си ляга вашето дете?

  •  20:00 - 21:00 часа
  •  21:00 - 22:00 часа
  •  22:00 - 23:00 часа
  •  след 23:00 часа
  •  няма определен час
This poll has 0 more questions.
Results
Other polls | 156 votes

Какво спортува вашето дете?

  •  футбол
  •  волейбол
  •  тенис
  •  лека атлетика
  •  баскетбол
  •  гимнастика
  •  друг спорт
  •  не спортува
This poll has 0 more questions.
Results
Other polls | 89 votes

Какво обича да прави вашето дете?

  •  да пее
  •  да спортува
  •  да рисува
  •  да гледа телевизия
  •  да му четат приказки
  •  да се разхожда
  •  друго
This poll has 0 more questions.
Results
Other polls | 92 votes